Днес плача. Отидох на балкона и се огледах. В Германия съм. Слънцето залязва. Аз съм тук заради моите усилия (и Certa).

Днес имахме немски, румънски, испански и италиански (само англоговорящи) пациенти. На сутринта говорех с пациентка на английски език. След това на немски с моите колеги. След това пак английски с пациентка. След това дойде испанският пациент и аз говорех малко испански. Бях толкова объркана, изведнъж не можех да говоря. Точно така. Опитах се да кажа изречение, но започна на испански, продължи на английски и завърши на немски език. Беше невъзможно да се говори само на един език. Какво става, C … получи ли TIA? Как да се измъкна от това. Накрая обясних някои неща на пациентката само на английски език. На испански език не мога да обясня толкова добре медицинските неща.

На обяд дойде друг пациент. Румънец. И трябваше да превеждам всичко. След това дойде анестезиологът, трябваше да обясня информационния лист… тогава процедурата …

На обяд главният лекар говори с мен … малко. Той е много мил, но срамежлив. Като мен. Най-добрата комбинация за разговор :)) И след това преди предаването на смените ме попита за FSP. Старшите лекари също бяха там … Аз отговорих, но бях толкова развълнувана…

При предаването на смените един старши лекар каза, че пациентът е изяснил всичко на своя език – благодарение на мен. Подът се залюля под краката ми. А? Старшият лекар ме спомена???? Главният лекар ме погледна. Той кимна – благодаря ти. Никога преди това не ми се е случвало това. Аз съм … да … аз … Главният лекар ми благодари. На мен. Тогава разбрах нещо. С, ти си в Германия. Никой не те познава тук. „Благодаря“ само заради това, което направи сама. Уауу. Уау. Това е страхотно.

По-късно последва „черешката на тортата“. Отидох при румънската пациентка. Тя беше със съпруга си. Казах й: „Смяната ми свършва, но живея на 20 метра от клиниката и ако нещо се случи, кажете на акушерките, че живея в общежитието“. И тогава се последва нещо, което всички лекари искат да чуят. Мечтата. Човекът каза: „Благодарим ви, че ни помогнахте толкова много …“. Останах безмълвна. Усмихнах се и избягах. Уаууу. Твърде много за днес. Един пациент ми каза „Благодаря“. Уоу. Уоу. Уооооу. Както един от моите VIP хора казва „въртележка на чувствата“.

Още съм на балкона. Пиша това от телефона си.

Благодаря много, Германия.

🙂