Днес отидох в операционната зала. Старши лекарят ХА оперира днес. Господи … добър е. Той наистина е добър. И толкова мил към мен. Не е от Германия, като мен и главната лекарка. И двете имаме толкова много да учим …

Останах там почти цял ден…

Стажантката КА ми даде втори шанс днес. Видя, че наистина искам само да се науча и ми помогна малко със сестрата. После се усмихна, докато бях пред нея. Уау. Тя се усмихна на мен. Хммм … Мисля, че другите хора не осъзнават колко означава това за мен. Усмивка. Да чуя името си. Или съкращението, защото цялото име би било твърде трудно да се произнесе. Искам да плача. Тя ми се усмихна … Ах, трябва да стана по-силна. И смела …

Мисля, че не беше толкова добра идея да ям айоли. Слава богу, че нося маска.)))))) Благодаря ви, VIP хора…

Най-накрая имам ключ! Вече няма „бездомно“ пате, само пате, но моята скъпа главна лекарка вече не е тук … Хей … на патето й липсва.

След това отидох в традиционен ресторант – To’n Zägenkrog. Един мъж дойде с кучето си. Погледна ме и поздрави. … „Здравейте!“ Попита ме откъде съм и говорихме малко. Познава добре Румъния … Учил е медицина в Амстердам и сега работи в организация срещу корупцията и т.н. Говореше малко за икономиката … това беше … твърде много за мен. После каза, че има пролетен конгрес в Румъния … и ме покани. Този малък свят.