Получих ИМЕЙЛ днес. Имам среща днес: 20 февруари. Господи. От една страна, бих искала, защото не мога да направя повече. Винаги, винаги, винаги има технически термини, които никога няма да науча, анамнеза, ролева игра … А искам да уча гинекология.

От друга страна … естествено, че съм развълнувана. Има ТОЛКОВА МНОГО НЕЩА, които все още не знам. Охххх…

Мина добре в болницата. Прекарах целия ден с трима помощник-лекари – СУ, ЖФ и СХ. Те ме взеха с тях! Също така се притесняваха, че нямам какво да правя или че понякога мога да се отегча. Веднъж или два пъти забих … имах и някои комуникационни проблеми. Една акушерка – акушерката С ми се засмя: „Ах ти … имаш толкова важна работа …“ Аз: „Моля, г-жо С, помогнете ми, едва говоря немски и трябва да изпратя тези неща бързо в лабораторията, Моля…“ Акушерката С:“ Дайте ми две минути …“. Хихи. Или внезапно влязох и акушерката С попита: „Ахх пак ти ?!“ Аз: „да … за съжаление …“ Акушерката С: „О глупости“.

Обядвахме заедно, а някои се мъчеха да ме накарат да се почувствам добре. Други не даваха пукната пара за мен, но добре … какво можеш да направиш? Честно … не боли толкова, колкото преди.

За първи път след като напиша този блог, трябва да добавя песен на румънски език. Кой ме превърна във възрастен? Можете да преведете текста на Google, ако искате.

Кой ми причини това??