Какво става, C??

Сряда. Сутринта отидох в операционната зала, а след това на обяд. Доктор КБ беше там. Попитах дали мога да обядвам с нея и тя каза: „Разбира се.“ Мисля, че тези хора нямат представа колко много означава за мен всяка усмивка, всеки позрав, всяко „С! Ела с мен!“. Всичко е част от интеграцията ми тук в Германия. Оценявам го, ако са мили или поне учтиви към мен … Главната лекарка и старшият лекар ХА дойдоха също. Там бях аз – обядвах със старшият лекар. Аз. Уау … Благодаря! Това ми прави чест.

Трябва да бъда честна с вас. Пиша този доклад в събота. Мислих си дълго и упорито какво да правя с блога. Почивка? Трябва ли да се откажа от този блог? Имаше проблеми. Мисля, че моят стаж приключи. Не, не съм наранила пациент. Въпреки това не мога и не трябва да обсъждам ситуацията тук. Ако отсега нататък казвате „Не искам да чета повече“, добре, разбирам ви.

Това, което мога много добре и ясно да напиша – моите чувства и това, което Certa направи за мен. Аз съм обременена, тъжна и разочарована. Чудя се дали съм подходяща за Германия. Страхувам се и винаги съм уморена, но не мога да спя…

Certa е тук, както винаги да ме подкрепи. Те също така търсят решения. Рабирате ли не винаги всичко става така, както очаквате. Ето защо пиша блога. Наистина. Какво ще бъде решението? Един от моите VIP хора ме посъветва да си почина. Не. Предизвикателството е прието – за мен и за Certa. Ще потвърдя, че Certa са наистина добри – дори когато се справят с неочаквани ситуации. И писането ми помага. Ето така организирам мислите си. И трябва да стигна по-далеч. За мен, за моите VIP хора, за Certa, за вас и за Германия. Мисля, че ако беше лесно, тогава успехът нямаше да бъде толкова сладък. Трябва да продължа отново.

Междувременно … отидох в Любек … много хубав град, но ми се стори тесен, защото коледните пазари бяха все още там … не ми хареса толкова много. Почти февруари е… :-/

А в петък отидох на остров Поел… Мъгливо, но спокойно и красиво.

Събота… учене и ЯДЕНЕ! Хихи.

Успях 🙂