Говорих с майка. С ангелите от Висмар. Със сина им. С моите VIP хора.

Чувствам се добре тук. В Хамбург. На север.

Спомням си само професора от Рендсбург. А и колежката, която каза, че ще бъдат тъжни, ако откажа работата. Но не съм добре … сигурно имат нужда от хора …

Две работни места. За мен.

Докторска дисертация. Всичко, което исках. Преди.

Но както казва моята дама … нашите нужди се променят. Понякога на секундата.

Синът на ангелите ми се обади: „Така?“ „Значи оставам на север.““ Да, вече знам, но къде?“ – „На север.“ „И двете работни места са на север.““Не. Олденбург е Аахен. На запад.“ „Но.“ „Не“.

Заминавам за Кил. Както каза професорът.

И още нещо: Вярвам в Бог.

В четвъртък изпратих имейл на професора. Бях толкова развълнувана. Той отговори бързо. После ми се обадиха две колежки. За апартамента, за пътуването … Господи, всеки прави усилие за мен. Надявам се, че си струва … да ми помогне. Надявам се, че няма да ги разочаровам. Не много, искам да кажа.

В петък, 16 март 2018 г., подписах два договора. За клиниката и апартамента в Кил (апартаментът всъщност е на г-жа Наужокс от Certa-Кил).

Тя дойде и ме забра от главната гара в Кил. Уау. Каква готина жена. Човек бързо разбира, че е добра към хората. Бях развълнувана в началото, но след това се отпуснах ..

Ядохме заедно. Тя обича храната. Като мен. Хехе. Аз съм толкова щастлива, че е тук. Благодаря ви много @ г-жа Наужокс <3

И сега снимки на моя голям апартамент. Certa го намери за по-малко от 24 часа. Уау. Всичко вече е платено и ще върна парите на 2-3 вноски…

Тук съм. Имам работа. Живея в Германия. Пристигнах.

Благодаря ви, Certa! Много ви благодаря, г-н Карбовник!

П.С. Скъпи приятели, едва ли ще имам време да пиша на всичките 3 езика. Оттук нататък ще пиша само на немски език.