Днес беше много много хубаво.

Забавна закуска. Внимателно подбирах филийките сирене. Камембер. Ементал. Хммм … какво е това … Хм с пипер … Изведнъж почувствах ръка на бедрото ми. Океееей. Погледнах назад. Нямаше никой. След това надолу … 2 големи тъмни очи искаха нещо от мен. – „Мога ли да ти помогна, мъниче?“ – „Можете ли да ми дадете едно масло?“. Малко момиченце, на около 3 години, искаше масло, но масата беше твърде висока за нея. – „Само едно?“ И аз й дадох две. Тя взе и двете. „Благодаряяяя“. „Моляяя“. Тя беше толкова сладка.

По-късно пак се срещнахме. Не знаеше дали вратата трябва да се отвори с ключа наляво или надясно. „Имаш ли нужда от помощ, мъниче?“. – „Не мога да отворя вратата.“ „Виж …“ Тя имаше спешна нужда да отиде до тоалетна, а майка й все още закусваше с братята и сестрите й.

След това превеждах.

И тогава раят за LittleDoc. Отидох в ресторант „Brook“. Отсега трябва да кажа: Оценка 1. Малко е скъп, но си заслужава. 100%. Сега е в петте топ ресторанта за мен. А опитах много ресторанти. Двата най-добри са в Хамбург. Хихи

Предястие: Азиатска вариация. Какво трябва да кажа … Перфектно. Но това, което не ми харесва, е чиния върху чиния. Знам … изглежда хубаво, храненето е приятно така, но … непрактично, особено ако на по-малката чиния няма сос (тогава ще го разбера). Но така … добре. Без значение. Многооооо добре.

Основно ястие: Свинско филе с тиква-козе сирене-ризото с диви броколи. Господи. Кожата беше хрупкава, месото меко, приготвено до съвършенство и БОЖЕ МОЙ. Като опитах сиренето … уоуууу.

Но това, което смятам за невероятно, беше десертната вариация. Не може да се сравни с нищо друго досега. Уау. Розмаринов сладолед. Боже мой. Дами и господа, кулинарен оргазъм.

След това разходка … вода … Елф … както винаги. Обичам Хамбург.