Чудех се какво трябва да пиша днес. Хммм … трябва ли да започна отново с ден 0 или ден 1? Трябва ли да продължа с ден 11? Не знам … ще видим.

Така: 6:30 часа. Летище Отопени, Букурещ.

Бях толкова развълнувана … както винаги. Мисля, че както започнете да броите, „развълнувана съм” е най-често срещаната фраза в този блог. И в реалния живот я използвам (твърде) много. Аххх … полетът всъщност беше по-добър, отколкото очаквах. Бях толкова уморена … обикновено никога не спя по време на полета, но този път заспах … дори три пъти. Уау.

Получих бонбон. Наистина супеееер. Ако някой знае къде да намери такива бонбони, моля свържете се с Certa? 🙂

Най-накрая немски въздух. Или просто „въздух”. Хамбург. Хммм … Винаги съм мислила, че съм дошла тук за изпита, но … тук съм. Нямах никакво време да разгледам града, но се радвам, че съм тук. Изядох един рибен сандвич. <3 Обичам да ям.

Господин Григоров беше тук. Благодаря на бога! Г-н Григоров, още веднъж: БЛАГОДАРЯ ВИ МНОГО! Метростанцията беше объркана, трябваше да сменим влаковете, куфарът ми тежеше 30 килограма, а аз … нямаше да мога да го нося, ако г-н Григоров не ме беше взел. Моля, имайте предвид съобщенията в метростанцията!! Г-н Григоров продължи да ми разказва за FSP … както винаги, Certa знае всичко. И това, което намирам за толкова необичайно, е … че това са съвсем нормални хора – семейство Certa имам в предвид. Да, допускат се грешки, да, но разбирате какво имам предвид, добре, всички се отпускат с тях … (но не и аз, аз трябва да остана развълнувана.)

И тогава последва пътят към Висмар. Ядохме нещо вкусно … танананана!

Ресторантът се казва Zur Bratkartoffel и е мега-добър !!! Аз го препоръчвам !! Ако дойдете тук или шофирате до Шверин, яжте нещо тук. ЗАДЪЛЖИТЕЛНО!!

И после … Висмар. Северен. На първо място, това, което забелязах тук, е колко ясно говорят хората. И градът … Живея в самия център, мога да добавя снимки тук утре … Сега съм толкова уморена…

П.С. Бях толкова уморена, че спах от 19:00 до 7:30 часа на следващия ден.