Днес беше къс ден … и не толкова хубав.

Старши лекарят КФ и стажантката КА работят заедно. Стажантката КА попита дали мога да разбирам немски. Да!! И да говоря … когато съм спокойна. Уфф … разочароващо. Мисля, че всеки мисли, че съм глупава.

В края на краищата дойде моята скъпа главна лекарка и ме попита какво ще правя за уикенда. Казах, че ще ходя до Шверин, после ще уча. Тя е много интелигентна. Има феномен – „Зониране навън“. Мога да говоря немски … Разбирам какво казва всеки, но … понякога, когато никой не говори с мен … аз зонирам навън. Чух, че това е нормално. И така, когато тя ми говори, докосва ръката ми, затова ставам внимателна. Толкова е умна! Тя знае за „Зонирането“.

Нещо лошо се случи днес. Когато старшият лекар оперира, мобилният ми телефон звънна. Една сестра каза, че трябва да отговоря … Разбира се, това беше катастрофа. Плачех малко. Никой не видя … но казах на сестртаа, че не знам какво да кажа. Казах само „Г-жа старши лекар оперира … бихте ли се говорили с мен малко по-късно?” Моята леля сестра Р каза, че трябва да предам мобилния телефон обратно на другата сестра … добре … аз съм толкова зле…

Добре.

Вечерта се върнах в Ню Орлиънс, за да се утеша с айоли. Двама мъже бяха там и се оплакваха един на друг от своите приятелки. „Ние не искаме да се притесняваме, но защо жените винаги правят нещо, което ще ги притеснява – планове?“. – Не знам, не го направих. „Оставете ме самаааа … не мога да говоря немски. Глупава съм.

Не, те няма… 🙁