Денят започва. 5.00 часа. Господи, не мога да го направя. Един от моите VIP хора каза, че трябва да ям нещо. Но не мога да ям нищо. В 6:03 ч. вече съм в автобуса. Гадене и нервност. Не, това е страх. Истински страх.

Знаете ли, вече съм била на стаж в Германия. Беше катастрофално. Лекарите почти никога не говореха с мен, бях просто един обект в една стая. Не разбрах почти нищо, беше добър опит за мен … но като човек, а не като лекар. Те не знаеха защо бях там, не ме поздравяваха, забравяха, че съм чужденка … и ако не правех същото като, ме имаха за глупава … и т.н. Другият стаж в Инсбрук мина ок, видях много, но бях твърде млада и нямах почти нищо клинично за правене. Така че … ще бъде ли отново като в Мюнхен? Ще бъда ли просто един обект … само това? Ще ме игнорират ли напълно? Твърде зле ли съм за Германия?

6.03 ч. Автобусна спирка Линденгартен. Добре, можеш да го направиш. Надявам се без плач и без повръщане.

6.30 ч. Седя пред секретариата. Няма никой. Само аз … и моите мисли. Каква е секретарката? Мила ли е? В имейла тя пише: „Би било хубаво, ако носите бяла манта за начало.“ Звучи толкова лесно. Ахх … Надявам се, че е мила и търпелива. И че говори силно.

Идват две дами. Ок … едната ме гледа. Тя изглежда много модерна. И шик. Моля бъдете госпожа КХХ … моля!

„Добро утро …?“ – каза модерната дама. „Ахххх… (Дишай С … дишай … всичко е наред, никой няма да те убие) добро утро… Аз съм новата стажантка … C … аахххм … Предполагам, че господин Карбовник … от Сеrtа … е говорил с вас …“ „О, да, влезте, моля.“ Влязох. Бъди внимателна. Бъди внимателна. Бъди внимателна. Офисът й е красив … Хмм … тя се усмихва. Изглежда приятелски настроена. Подписах договора и изчаках навън. Главната лекарка (БЛ) трябва да пристигне скоро. Oкккк … една дама идва … не, не е тя. След това идва друга … И тя не е. След това … една руса дама пристигна. Спокойна и елегантна. Тя ме погледна и каза: „Мисля … че те сте към нас.“ Протегна ръка. Исках да протегна моята, но тя беше заета заради глупавата ми чанта … угхххх ръката й все още е протегнатаааа … Ш… Ок, схванах. Действай нормално. И така. Здрависахме се. Oк. Доста нормално. Тя попита дали вече съм се регистрирала при г-жа КХХ и й показах договора. Не, аз го разтърсих, сякаш беше флагът на мира. Объркана съм. Главната лекарка се усмихна и каза, че трябва да чакам. Ок, няма проблем, чаках. След няколко минути отново излезе и ме забра с нея. Отидохме на гарата. По дяволите. Получавам сърцебиене.

Сутрешното предаване на смените. Всички лекари бяха там. Уххх … къде трябва да седна? Главната лекарка вече знаеше какъв е моят проблем. – „Седнете … където искате … някои колеги не са тук днес.“ Тя е толкова красива … и мила към мен. След това каза: „Това е нашият нов стажант, госпожо д-р … ааахм?“ Тогава каза съкращение на името ми, но мисля, че това също е трудно. Струва ми се странно колко гостоприемни са хората тук в Германия. За мен. Аз съм … добре … аз. Защо са толкова мили и внимателни?

Другите лекари … Хмм … Старши лекарката ХФ е толкова спокойна. Има трапчинки и ми се усмихва. Хмм … мога ли да ви прегърна? Толкова е мила … Усмихва ми се. Старшият лекар ХА води случаите, свързани с гръдния кош … След това стажантката КБ … тя е много тиха, но мисля, че е толкова строга … да видим. Помощник-лекар …ЛСФ от Испания е тук … и говори немски толкова добре и бързо. Всъщност мислех, че е германка … А останалите … ще видим утре.

След предаването на смените, отидох със старшата лекарка ХА за консултацията. Искаше да пие кафе и попита дали бих искала също. Хмм … нормално и приятелски. „Да, моля.“ Сестрата донесе 2 чаши. „Ахмм… как пиеш кафето – с или без мляко?“ Аз:“с мляко“ Сестрата:“ Аааххх, не знаех … добре … „Ок, ок, ок, не, моля ви не се безпокойте“… Сестрата вече почервеня в лицето. Старшата лекарка ХА каза: „Но днес ще пиете това без мляко.“ „ДА, ЧИСТО.“ Просто исках да бъда нормална и да отговарям честно. Нямах никакви очаквания … Господи, неловко.

Тогава главната лекарка БЛ дойде и ме забра. Тя е толкова мила. Мисля си, че съм й патето. Или поне се държа като такова. Винаги я следвам, както патето в Том и Джери. Надявам се, че това не я притеснява … да има пате.

Отидохме в операционната зала. Всичко е толкова чисто и организирано тук … и там останах … до 14:00 … когато изведнъж … се появи гадене, световъртеж и тинитус. Уооу. Това е ново. – „Госпожа главен лекар, мисля, че … ааахмм“ … – „Боже, излезте, излезте … бледа сте!“. Страхотен старт, C. Yay. Начин да си тръгна. Анестезиологът дойде и ме остави на един стол … с краката нагоре … добре. Но наистина искам да изляза. Главният лекар каза …“Не, не тук, по-добре излезте.“ Някой ме изведе навън… Сестрата, мисля. Тя ми говореше, но не можах да чуя всичко. Угхх, аз съм толкова глупава. Не ядях, не пих вода – вместо вода … голяма чаша кафе. Глупаво момиче. След 10 минути се върнах. –„Ахм… съжалявам“ Главната лекарка: “Това е нормално. Мисля си, че не сте хапнала нищо.“ … „Да … бях прекалено развълнуванa.“

Ах. Какъв ден. Аз останах там до 16:00 … и после у дома. Трябва да ям нещо. И тогава да спя. В 21 часа бях вече в леглото.