Днес беше страхотно! Бях в много по-добро настроение и курсът мина добре. Направих анамнеза – КАТО ЛЕКАР! Моите молитви бяха чути!!!

Това е смешно, защото снощи един колега – В. (също от Certa, супер човек от Индия) ми се обади: “Хей скъпа, каква е нашата домашна работа за утре?” Аз: “Започваме отново с казус 01.” Той: „Готова ли си?“ Аз: “За какво? Утре учителят ще каже: “Уважаеми В., моля, направи анамнезата.“ Той: „Не, той ще каже: Уважаема д-р C. (аз), моля, започнете анамнезата си.“. И какво каза учителят днес? “С. Вие сте лекар днес, а В. Вие сте пациент. Заповядайте.“

Моята колежка ме погледна: – Ей. Ох. Ти си … ухм. Да.“ И започнахме анамнезата. Обикновено според професията.. трябва да попитате: „И какво точно правите на работата си?” Но аз потърсих В. Лицето му каза всичко: “Не. Не смей, C.” 🙂 И аз продължих без да питам. И после продължих … и продължих… и продължих … до края. Хммм. Два варианта: или беше добро, или през следващите 2 минути една C. и един В. щяха да летят през прозореца на улицата. Учителят каза: Въпросите бяха добри, структурата беше добра, можете да разберете повече за терапията … но беше хубаво, беше добре, да. Ооооок. Съвет: Може би би било добре да пишат информацията като пациент (т.е. отговорите) преди курса. А също и специалните въпроси + терапията (ако сте лекар). Това върви по-бързо и учителят обиииича структурата и реда.

След това дойде писмото. Той беше толковаааа спокоен … Всичко е наред, C., да, хмм. По-добре е да пишете така, но е добре, да. Направете го по този начин, само за учене (ще чуете тези думи много пъти – само за учене, само за учене). След това слушате. Всички колеги заявиха своите отговори: AAAAAAAA, BEEEEEE или CEEEEE. Нямах желание да участвам в хорове и не казах нищо. След това господин Учителят каза: “И какво мислите, С.? – „Вярвам на Б.“ – Той се усмихна. Опитах се да имитирам неговите изражения на лицето. Той. Хей … Хей? Какво става, скъпа? В почивката той каза: С., от понеделник, ако искате … можете да останете след курса. Само за учене. (Не, по дяволите, какво друго бих правила тук?) … това е важно за тези, които искат да вземат изпита. И погледна някои колеги. “Непочтени” колеги – по негово мнение. Оооок, ще го направя. Той също така каза, че има някои материали за тези, които ще държат изпита в Хамбург. И се усмихна отново. Ееееххххх, учителю, кой може да те разбере?

След курса, аз, моята колежка и приятелят ми от Париж отидохме в азиатски ресторант и после си взех замразено мляко. Моите приятели не искаха. “Много е студено, ти си луда” Хммм … Но аз обичам замразено мляко. Взех голямо замразено мляко и отидох на разходка с тях. Странно е, моята колежка говори немски и разбира английски, приятелят от Париж говори английски и разбира немски. И двамата могат да говорят на другия език, но са твърде срамежливи. Мога и аз да говоря, ако не ям. В крайна сметка направихме това: аз и колежката ми говорихме на немски, а той говори на английски.

Отидохме до Checkpoint Charlie, немската катедрала, френската катедрала, а след това на коледния пазар, където те пиха греяно вино … взех бутилка вода, защото не пия алкохол. И накрая си купих нови обувки, защото тези приятели обичат да ходят, а тежките ми ботуши са твърде … неудобни за това.

Така! Всичко днес беше хубаво!

🙂