По принцип трябваше да се разхождам отново с моята колежка. Но не мога да си позволя да губя още един ден. Прекарах деня с казусите, почистих стаята и след това търсех информационни листове за различни медицински мерки. Аз не съм от типовете, които губят ентусиазъм. Не ме интересува дали е Коледа, Нова година, Великден и т.н., стига да трябва да правя нещо.

В 17:05 ч. чух да някой да пее. Ххх ?! … семейство Шеух. Те пееха. Всички … аз останах спокойна в стаята. Ходеше ми се до тоалетната, но не исках да издавам звук. Една песен, после друга … после друга. О, добре … вероятно го правят всяка Коледа … 20 минути. Звучаха толкова щастливи … Изведнъж една сълза падна върху тетрадката ми. Какво е това?!? Германците разтопиха моята душа, която не признава Коледа. Не, С. Няма време за това. FSP.

Знаете ли, мисля, че е странно. Всеки ми казва: “Няма да успеете, германците са твърде студени, не могат да обичат, те са егоистични, такива и такива, и такива …”. Но честно казано, понякога има моменти, когато намирам, че са толкова топли, грижовни и внимателни … като никой в Румъния. И тяхната честност … Още не мога да повярвам. Винаги ли сте толкова честни? За Бога.

Семейство Шеух несъзнателно ми показа толкова много. В ден 0, закуска. Г-жа Шеух счупила лакътя си през лятото и не може да се движи така добре. Така че г-н Шеух взе хляб и подготвяше сандвич за нея. “Само масло или? “. Г-жа Шеух: “Масло и сирене”. Бях шокирана. Какво би ми казал един мъж?? Поне мъжете, които срещнах: “Ахххх жалко … ти счупи десния си лакът. О, добре, трябва да се научиш да работиш с лявата си ръка. Иди ми направи сандвич”. И разговорът доведе до темата за готвене. Обясних, че при нас … мъжете рядко готвят и … само при спешни случаи 🙂 Г-н Шеух каза, че винаги готви, и това е напълно нормално в Германия. Неговият син готви за приятелката си, защото тя не може много да готви. Сериозно?? И след това същото каза един добър приятел. Вярвам му винаги. Ето как трябва да е тук … невероятно модерно. На дугия ден отидох да ги видя отново. Г-н Шеух се опита да каже нещо, но не можех да го разбера толкова ясно. Проблемът беше, че г-жа Шеух не разбираше нищо: “Какво искаш да кажеш, скъпи, дори не мога да те разбера?” Г-н Шеух беше като тийнейджър … толкова срамежлив “Не знам! Ум … разбирате!” Те са толкова хубави заедно… Вечерта винаги се смеят. И преди да заспи, г-н Шеух винаги се прозява силно и … спокойно. Мога да го чуя. Понякога излизат и играят … Сигурна съм, че не винаги е било толкова хубаво. Разбира се, имало е и тежки моменти за тях. Но успяват да ги преодолеят. Заедно. И в момента са на приземния етаж с техните деца и внуци … и пеят и се смеят.

Германците не са студени.

Весела Коледа!

П.С. Разбрах защо съм тук: 🙂 За да опитам това: